За мистериозните острови Милос и Гата край Созопол
The mysterious islands Milos and Gata near Sozopol, Bulgaria
DOI:
https://doi.org/10.57573/be-ja.9.91-118Keywords:
Sozopol harbour, Apollonia Pontica, Black Sea, submerged coastsAbstract
Nowadays in the aquatory of Sozopol, ancient Apollonia Pontica, on the Southern Bulgarian Black Sea coast exist three islands – St. Ivan, St. Peter and St. Kirik. Some scholars describing Sozopol and its environment in the late 19th century mention another two islets – Milos and Gata. Today they no longer exist. This paper addresses the questions of where these were located, and what was their fate. The research is based on a number of articles concerning the history, archaeology and geography of Sozopol and its area, naval and military maps, pilots and itineraries from the 19th – early 20th centuries, old pictures, and interviews with local anglers. The conclusions are that Gata is comprised of shallow reefs in the aquatory between the north-eastern shore of St. Kirik island and Sozopol peninsula and Milos was the name given to reefs in the aquatory south of St. Kirik island. Today these rocks are partly covered by an artificial road and island extension build in the 20th century.
Downloads
References
Бакърджиев, Г. 1963. Един ценен документ. Изкуство 5, 33-37.
Гюзелев, М. 2009. Западният понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр. Хр. Бургас: Лотос.
Димитров, Б. 2004. Аполония Понтика. Един гръцки полис на брега на Черно море 611–72 г. пр. Хр., София: Университетско издание „Св. Климент Охридски“.
Димитров, Б. 2009. История на Созопол. София: Акшаена-2007.
Димитров, Б., Порожанов, К., Орачев, А. 1982. Пристанищата на Аполония и Месамбрия. В: Фол, А. (ред.) Тракийски паметници, т. 3: Мегалитите в Тракия, ч. 2: Тракия Понтика, София: Наука и изкуство, 438-458.
Енегольм, Е. 1830. Записки о городах забалканскихъ, занятыхъ россiйскими войсками въ достопамятную кампанiю 1829 года. Санкт Петербург: Типографiи Плюшара (достъпно в интернет: https://www.litres.ru/egor-enegolm/zapiski-o-gorodah-zabalkanskih-zanyatyh-rossiyskimi-voyskami-v-dostopamyatnuu-kampaniu-1829-goda/ ).
Иречекъ, К. 1899. Княжество България. Част II. Пътувания по България. Пловдив: Христо Г. Данов.
Иречек, К. 1974. Пътувания по България. София: Наука и изкуство.
Крыжановский, А., Плансон, К., Белов, А. 1916. Краткий исторический очерк гидрографии русских морей. Част IV. Черное и Азовское моря. Санкт-Петербург: Типография Морского министерства (достъпно в интернет от руската национална електронна „Президентская библиотека имени Б. Н. Ельцина“: https://www.prlib.ru/item/425508#v=d&z=3&n=5&i=5099086_doc1_3337BDC5-28F6-413B-AF5F-01ADB0F6F959.tiff&y=1420&x=718).
Лазаров, М. 2009. Древното корабоплаване по Западното Черноморие. Варна: Славена.
Манганари, Е. 1841. Атлас Чернаго Моря съ описей, произведенных с 1825 по 1836 годъ, Санкт Петербург: Гидрографическое черноморское депо Николаевъ.
Орачев, А. 2007. Проучвания върху морската история и археология на Левия Понт 1. Каменните блокове с отвори от Българското Черноморие. Известия на народния музей Варна, (28) 43, 9-39.
Орачев, А. 2018. Котвите, навигацията и пристанищната система на Аполония – Созопол. Будител 48, 2, 57-71.
Папайоанидис, К. 2004. История на Понтийска Аполония – Созопол (от основаването ѝ до наши дни). София: Фабер.
Пеев, П. 2014. Палеогеография на пристанищните акватории в древната морска история и култура по Западното Черноморие. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, Варна.
Петров, Б. 2017. Тетбу де Марини ли е автор на картата на Варненския залив от 1830 година? Морски вестник (електронно издание: https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/karti_i_locii/19062017_tetbu.html).
Попов, В., Мишев, К.1974. Геоморфология на Българското Черноморско крайбрежие и шелф. София: Издателство на БАН.
Прахов, Н. 2013. Интердисциплинарни методи за реконструиране на палеоландшафта и създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти под вода. Непубликувана дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, София.
Прахов, Н., Димитров, К., Георгиев, П. 2019. Комплексно археологическо проучване на акваторията на „Старинен град Несебър“. Археологически открития и разкопки през 2018 г., София, 738-740.
Толстой, П. 2006. Описание Черного моря, Эгейского архипелага и османского флота. Москва: Наталис.
Тончева, Г. 1964. Потънали пристанища, Варна: ДИ – Варна
Трифонов, Т. 2003. Седемстотин наименования от Българското черноморие, Варна: Варна 2006.
Христов, И. 2018. Мare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хемимонт V–VII век. София: Unicart.
Шкорпил, Х., Шкорпил, K. 1890. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник народни умотворения, наука и книжнина, 3, София: Министерство на народното просвещение, Държавна печатница, 3-40 (достъпно в интернет: http://macedonia.kroraina.com/sbnu/sbnu_03.pdf).
Шкорпил, Х., Шкорпил, K.1891. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник народни умотворения, наука и книжнина, 4, София: Министерство на народното просвещение, Държавна печатница, 102-146. (достъпно в интернет: http://macedonia.kroraina.com/sbnu/sbnu_04.pdf).
Шкорпил, Х., Шкорпил, K. 1932. Археологически бележки отъ Черноморското крайбрежие. Известия на Българския археологически институт, 6 (1930-1931), 57-88
Correard, J. 1854a. Atlas du Guide maritime et stratégique dans la Mer Noire, la mer d’Azov et sur le theatre de la guerre en Оrient, Paris: Librairie militaire, maritime et polytechnique; (достъпно в интернет: http://objects.library.uu.nl/reader/index.php?obj=1874-207861&lan=en#page//35/76/46/35764606811988801738222434406653229544.jpg/mode/1up).
Correard, J. 1854b. Guide maritime et strategique dans la Mer Noire, la Mer d’Azof et sur le theatre de la guerre en orient, Paris: Librairie militaire, maritime et polytechnique.
Georgiev, M., Petkov, A., Stoev, D., Velkovski, K. 1994. Geophysical Prospecting of the Aquatoria of the Southern Bulgarian Black Sea Coast aimed at Reconstruction of the Palaeorelief. Thracia Pontica 5, 317-328.
Hobbs, J.S. 1847. New Sailing Directions for the Dardanelles, Sea of Marmara, Bospborus, Black Sea and the Sea of Azov: Compiled Chiefly from the Surveys of E. Taitbout de Marigny and the Observations of Mr. R.D. Middleton, Commander, Merchant Service; Mr. G. Biddlecombe, Master, R.N. and from various other impotant Communications, London: Charles Wilson, Kirkaldy & Hobbs.
Jirecek (Jirecka), K. 1888. Cesty po Bulharsku. Praha: Kommissi u Frantiska Rivnace.
Langdon, C. H. 1884. Black Sea Pilot. London: Lords Commissioners of the Admiralty, Hydrographic Office.
Marigny, T. 1850. Pilote de la Mer Noire et de la Mer d’Azov. Constantinopole.
Moltke, H. 1854. The Russians in Bulgaria and Rumelia in 1828 and 1829: during the campaigns of the Danube, the sieges of Brailow, Varna, Silistria, Shumla, and the passage of the Balkan by Marshall Diebitch. From the German of Baron von Moltke. London: J. Murray.
Panayotova, K. 1994. Once Again about the Archaeological Material form the Harbour of Sozopol. Thracia Pontica 5, 125-131.
Preisinger, A., Aslanian, S., Heinitz, W. Geomorphologic Development of the Bay of Sozopol, Bulgaria (Black Sea) During the Last 7500 Years. 2001 (2000-2001). Известия на народния музей – Варна 36-37, 9-18.
Preshlenov, H. . Mesambria Pontica in orbis Romanus. In Ivanov, R. (ed.) Roman Cities in Bulgaria. Sofia: Prof. Marin Drinov – BAS, 493-536.
Seure, G. 1924, Archéologie thrace. Documents inédits ou peu connus (deuxieme serie). Revue Archéologique XIX, 5eme serie, 307-50.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
The authors retain full copyright on the articles or other publications.
All materials are published under the Creative Commons Attribution-Non Commercial-No Derivatives 4.0 International License, under which materials may be distributed or reproduced freely, provided the original is unchanged and is quoted correctly.
){kind=link}