Археологическа карта на Плиска. Теренни издирвания на територията на Плиска през 2017 г.

Archaeological map of Pliska. Field survey of the territory of Pliska in 2017

Authors

  • Andrey Aladzhov Department of Medieval Archeology, National Archaeological Institute with Museum in Bulgarian Academy of Sciences, 1000 2 Saborna Str., Sofia
  • Yanko Dimitrov National Archaeological Institute with Museum in Bulgarian Academy of Sciences - Shumen Branch, Shumen, 9701, 4 Gen. Toshev Str.
  • Stanislav Ivanov National Archaeological Institute with Museum in Bulgarian Academy of Sciences - Shumen Branch, Shumen, 9701, 4 Gen. Toshev Str.
  • Stanimir Stoichev Regional History Museum - Shumen, Shumen, 9700, 17 Slavyanski Blvd.
  • Hristina Stoyanova Regional History Museum - Shumen, Shumen, 9700, 17 Slavyanski Blvd.
  • Vladimir Valchev Regional History Museum - Shumen, Shumen, 9700, 17 Slavyanski Blvd.

DOI:

https://doi.org/10.57573/be-ja.8.213-232

Keywords:

Early Medieval period, First Bulgarian capital, Pliska, field survey, GIS, settlements, buildings, churches, pottery dispersion, town structure

Abstract

The field surveys of the area of Pliska – the first Bulgarian capital – are part of the “Development of the Archaeological Map of Bulgaria” project. At the same time, they are a continuation of the long-term development for completion of the Pliska archaeological map, which began in the distant 1899. The creation of the archaeological map of Pliska has a long history and numerous authors. The main goal has always been the registration of visible sites within the Great earthen rampart – the Outer city of Pliska, as well as in the near vicinity of the town. So far intensive field surveys in the Pliska area were conducted in 2010–2012. In 2017, over a period of 25 days, 4 km2 were covered in the eastern, northern and western parts of the Outer city, which has a total area of ​​23 km2. Seventy six sites - settlements, buildings, building complexes, churches and a necropolis were registered. The common criteria for collecting and classifying information from the survey area set the basis for building an objective picture of the settlement structure of the Outer City of Pliska.

Downloads

Download data is not yet available.

References

Аладжов, А. 2013а. Външният град на Плиска – проучвания и проблеми. В: Аладжов, А. (ред.) Археологическа карта на Плиска. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 170-201.

Аладжов, А. 2013b. Каталог на регистрираните обекти през 2010 и 2012 година. В: Аладжов, А. (ред.) Археологическа карта на Плиска. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 14-101.

Аладжов, А. 2016. Структура на селищата във Външния град на Плиска. В: Петрунова, Б., Аладжов, А., Григоров, В. (ред) In honorem professoris Stanislav Stanilov (Известия на Националния археологически институт ХLІІІ). София: Национален археологически институт с музей – БАН, 244-255.

Аладжов, А. Димитров, Я. Стаменов, С., Стаменова, В., Стоянова, Х., Иванов, С., Стойчев, С. 2013. Археологическа карта на Плиска. София: Национален археологически институт с музей – БАН.

Димитров, Я. 1992. Нови данни за археологическата карта на Плиска. В: Овчаров, Д., Щерева, И. (ред.) Приноси към българската археология, т. 1. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 58-67.

Димитров, Я. 1995. Плиска. В: Рашев, Р. (ред.) Плиска-Преслав, т. 7. Шумен: Национален археологически институт с музей – БАН, 247-263.

Димитров, Я. 1999. Историческа топография на Плиска. Автореферат на дисертация за получаване на научната и образователна степен “доктор”. София: Национален археологически институт с музей – БАН.

Димитров, Я. 2013. Археологическа карта на Външния град на Плиска: издирване, проучване и картографиране на обектите 1899-2009 г. В: Аладжов, А. (ред.) Археологическа карта на Плиска. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 270-339.

Михайлов, С. 1949. Разкопки в Плиска през 1945–1947 г. (Разкопки и проучвания, 3). София: Национален археологически институт с музей – БАН, 171-225.

Михайлов, С. 1955. Археологически материали от Плиска (1948-1951 г . ) . Известия на Археологическия институт XX, 49-181.

Миятев, К. 1940-1942. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска. Известия на българския археологически институт ХІV, 73-135.

Петрова, П. 1984. Археологическо проучване на архитектурни комплекси от IX-X век. Археология 1, XXVI, 52-62.

Петрова, П. 1992. Към въпроса за историко-археологическата топография на Външния град на Плиска по данни на аерометода. В: Рашев, Р. (ред.) Плиска-Преслав, т. 5. Шумен: Национален археологически институт с музей – БАН, 64-76.

Рашев, Р. 1990. Към топографията на Плиска и Преслав. Векове 5, 69-73.

Рашев, Р. 1995. Плисковският аул. В: Рашев, Р. (ред.) Плиска-Преслав, т. 7. Шумен: Национален археологически институт с музей – БАН, 10-22.

Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VІІ-ІХ век. София: Класика и стил.

Рашев, Р., Димитров, Я. 1999. Плиска. 100 години археологически разкопки. Шумен: Регионален исторически музей Шумен.

Стаменов, С., Аладжов, А. 2014. Приложение на географските информационни системи за проучване на археологически обект Плиска. В: Гюзелев, В. (ред.) България в световното културно наследство. Материали от третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ 17-19.05.2012 г. – Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 675-692.

Стаменов, С., Стаменова, В. 2013. Гео-база данни за Външния град на средновековната българска столица Плиска. В: Аладжов, А. (ред.) Археологическа карта на Плиска. София: Национален археологически институт с музей – БАН, 134-151.

Успенский, Ф. 1905. Историко-археологическое значение Абобы и ей окрестностей. Раскопки, наименование древнего поселения. В: Успенский, Ф. (ред.) Абоба-Плиска, Известия Русского археологического института в Константинополе X, 1-15.

Фехер, Г. 1940. Ролята и културата на прабългарите. София: Книгоиздателство „Иван Коюмджиев“.

Цветкова, Ю. 2018. ГИС и Тракология. Приложения на географските информационни системи в изследванията на тракийската история. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Шкорпил, К. 1905. Укрепления Абобской равнини. В: Успенский, Ф. (ред.) Абоба-Плиска, Известия Русского археологического института в Константинополе X, 30-61.

Dimitrov, J. 2007. Zur historicshen Topographie Pliskas eihundert Jahre nach den ersten Ausgrabungen. In J. Henning (ed.) Post Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium, Vol. 2, Byzantium, Pliska, and the Balkans. Berlin-New York: Walter de Gruyter, 253-271.

Sobotkovà, A., Ross, S., Nehrizov, G., Weissovà, B. 2010. Tundzha Regional Archaeological Project Kazanluk Survey: Preliminary Report. Spring 2009 and 2010. Studia Hercynia XIV, 56-66.

Tzvetkova, J., Nekhrizov, G., Kecheva, N. 2012. Mobile GIS and the perspectives for archaeological surface surveys in Bulgaria. In Morintz, S., Kogalniceanu, R (eds) Survey in Archaeology, often a Neglected Science. Archaeological Debates 2. Giurgiu: Pelican PH, 55-82.

be-ja-8-2-2018-213-232

Downloads

Published

2018-12-20

How to Cite

Aladzhov, A., Dimitrov, Y., Ivanov, S., Stoichev, S., Stoyanova, H. and Valchev, V. (2018) “Археологическа карта на Плиска. Теренни издирвания на територията на Плиска през 2017 г.: Archaeological map of Pliska. Field survey of the territory of Pliska in 2017”, Bulgarian e-Journal of Archaeology | Българско е-Списание за Археология, 8(2), pp. 213–232. doi: 10.57573/be-ja.8.213-232.

Issue

Vol. 8 No. 2 (2018)

Section

Reports

License

Creative Commons License

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

The authors retain full copyright on the articles or other publications.

All materials are published under the Creative Commons Attribution-Non Commercial-No Derivatives 4.0 International License, under which materials may be distributed or reproduced freely, provided the original is unchanged and is quoted correctly.