Ранносредновековният железодобивен комплекс Брестница–Полето в Северозападна България: хронология и археометричен анализ (предварителни данни)
The Early Medieval iron bloomery complex Brestnitsa–Poleto in north-western Bulgaria: chronology and archaeometric analysis (preliminary data)
DOI:
https://doi.org/10.57573/be-ja.12.133-158Keywords:
Northwestern Bulgaria, ironmaking, ironworks, Early Medieval Europe, First Bulgarian Kingdom, Pliska, Preslav, ore, slag, blooms, bloomery, archaeometry, XRF, XRD, optical microscopyAbstract
The research subject is the newly discovered Early Medieval metallurgical complex Brestnitsa–Poleto in northwestern Bulgaria. The preliminary results of the conducted excavations and laboratory analyses presented here focus on the discovered bloomery structures and related finds in order to clarify the chronology and architecture of the features, as well as the technological processes.
The dating of the archaeological structures derives from field observations of the horizontal stratigraphy, the characteristics of the ceramic complex, the metal finds and from the radiocarbon samples. To clarify the technology, many ore pieces, slags and blooms have been analysed. Basic analytical techniques include XRD, XRF and optical microscopy.
The results of the research prove that there was a hitherto unknown bloomery centre with a settlement in the Poleto locality, which is the first fully studied Early Medieval iron making complex in the Balkan Peninsula.
Downloads
References
Алексиев, Й. 1995. Студентски експедиции в Троянския дял на Стара планина. Поселищни проучвания 3–4, 5–6.
Алексиев, Й. 1999. Топонимът „Латински / русалийски“ и некрополът във Васильовската планина. В Старопланински проучвания, 1. Сборник с доклади от конференция, Велико Търново, ноември, 1998 г. София: PrintoGraph, 5–14.
Ангелова, С. 2009. Отново за т. нар. пастирска керамика. Приноси към българската археология V, 13–17.
Ангелова, С., Дончева-Петкова, Л. 1992. Разпространение на т. нар. „пастирска керамика“ в България. Археология XXXIV.1, 14–21.
Артамонов, М. 1955. Славянские железоплавильные печи на Среднем Днестре. Сообщения Государственного Эрмитажа VI, 26–29.
Балабанов, Т. 1980. Занаятчийски производства и съоръжения в Плиска през IX–X в. В Петров П. (ред.) Средновековният български град. София: Българско историческо дружество, 91–98.
Балабанов, Т. 2004. Селище в югозападната част на Външния град на Плиска. В Рашев, Р. и др. (ред.) Плиска–Преслав 10. Варна: Зограф, 101–168.
Балтаков, Е. 2013. Вътрешна диференциация на Панежкия карстов район. Проблеми на географията 3–4, 61–68.
Бешевлиев, В. 1992. Първобългарски надписи. София: Издателство на БАН.
Божилов, И., Гюзелев. В. 1999. История на средновековна България VII–XIV век. Том I. София: Анубис.
Бонев, Ст., Дончева, Ст. 2011. Старобългарски производствен център за художествен метал при с. Новосел, Шуменско. Велико Търново: Фабер.
Велков, Ив. 1927. Стари крепости и градища по р. Вит (Материали за археологическата карта на България, VI). София: Държавна печатница.
Венедиков, Ив. 1946. Новооткритият в Преслав първобългарски надпис. Известия на Археологическия институт XV, 146–160.
Витлянов, Ст. 1980. Данни за обработката на желязо в центровете на Първото българско царство. В Петров П. (ред.) Средновековният български град. София: Българско историческо дружество, 137–143.
Въжарова, Ж. 1960. Железарската работилница „Селище“ – Преслав. Slavia antiqua VII, 395–415.
Въжарова, Ж. 1976. Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI–XI в. на територията на България). София: Издателство на БАН.
Георгиев, Г. 1978. Старата железодобивна индустрия в България. София: Издателство на БАН.
Григоров, В. 2007. Метални накити от Средновековна България (VII–XI в.). Дисертации, 1. София: Фабер.
Григоров, В. 2013. Накити в България и Великоморавия от IX–X в. (византийски културни влияния). Bulgarian e-Journal of Archaeology 3.1, 99–119.
Грозданова, Г., Колева, Р. 2020. Предварителни спасителни археологически разкопки на обект 5/1004 в землището на с. Коста Перчево, общ. Кула, обл. Видин. Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 1271–1274.
Димитров, Я. 2004. Керамика от разкопките на руската експедиция (1977–1980, 1983 г.) в Плиска. В Рашев, Р. и др. (ред.) Плиска–Преслав, 10. Варна: Зограф, 169–197.
Димитров, Я. 2020. Обект А1/6011 край Белоградец, община Ветрино. В Попов, Х. и др. (ред.) Поток през времето. Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД. София: „Фабер принт“, 421–434.
Дончева-Петкова, Л. 1977. Българска битова керамика през ранното средновековие. София: Издателство на БАН.
Дончева-Петкова, Л. 1980. За металодобива и металообработката в Плиска. Археология XXII.4, 27–36.
Дончева-Петкова. Л. 1995. Пещи за добиване на желязо край западната крепостна стена на Плиска. В Рашев, Р. и др. (ред.) Плиска–Преслав, 7, Шумен: ИК „Славчо Николов и сие“, 34–41.
Дончева-Петкова, Л. 2011. Средновековни кръстове-енколпиони от България (IX–XIV в.). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
Дуйчев, И., Цанкова-Петкова, Г., Тъпкова-Заимова, В., Йончев, Л., Тивчев, П. (ред. и съст.) 1961. Гръцки извори за българската история (ГИБИ) IV. София: Българска академия на науките.
Думанов, Б. 2021. Археология на стария железодобив на Долен Дунав и в Старопланинската област (Римска императорска епоха – край на ХVIII в.). София: Издателство на Нов български университет.
Зиняков, Н. 1988. История черной металлугии и кузнечного ремесла древного Алтая. Томск: Издательство Томского унверситета.
Иванов, С. 2020. Спасително археологическо проучване на ранносредновековно селище с данни за металургична дейност в м. Полето край с. Брестница, общ. Ябланица, обл. Ловеч. Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 1303–1307.
Иванов, С. 2021. Спасително археологическо проучване на ранносредновековно селище с металургичен комплекс в м. Полето край с. Брестница, общ. Ябланица, обл. Ловеч. Археологически открития и разкопки през 2020 г. София, 1090–1094.
Йотов, В. 2004. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII–XI век). Велико Търново: Абагар.
Ковачев, Н. 1969. Топонимията на Троянско. София: Издателство на БАН.
Коняров, Г. 1958. Имало ли е железни руди и железодобив през средните векове в Североизточна България. Природа VII.3, 79–84.
Мавродинов, Н. 1948. Разкопки и проучвания в Плиска. Разкопки и проучвания III, София: Държавна печатница, 159–170.
Марков, В. 1990. Към въпроса за късносредновековния Троян. В Луканова, Л (ред.) Културно-историческото наследство на Троянския край 2. София: ИЦ към Министерство на културата, 15–23.
Милчев, А. 1975. Занаятчийски и търговски помещения северно от южната порта на вътрешния град на Плиска. В Кожухаров, Г. (ред.) Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София: Българска академия на науките, 246–271.
Мичев, Н., Михайлов, Ц., Вапцаров, И., Кираджиев, С. 1980. Географски речник на България. София: Наука и изкуство.
Мутафова, К. 1992. Към историята на Троян и Троянско през XV–XVII век. В Тотевски, Т. (съст.) Културно-историческото наследство на Троянския край 5. София: „София“ ЕООД, 46–65.
Мутафова, К. 2018. Троян и Троянско в османската документация от XV–XVII век. В Авджиева, Е., Вутова, Д. (съст.) Троян. Документи, открития, събития, личности. Велико Търново: Фабер, 131–210.
Начев. Ив. 1960. Юрските седиментни железни руди в Троянско-Тетевенско. Известия на Геологическия институт VIII, 64–70.
Попов, В. 1962. Морфология на карста в района между долините на реките Вит и Батулска. Извeстия на Българското географско дружество XIII (3), 21–33.
Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VII–IX в. София: ИК „Класика и стил“.
Рашев, Р., Станилов, С. 1987. Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. Разкопки и проучвания XVII. София: Издателство на БАН, 5–153.
Русева, В., Маноилова, Л., Иванов, С. 2022. Разказът на костните останки: два скелета от вкопано жилище № 10, ранносредновековен комплекс Брестница–Полето, Северозападна България. Bulgarian e-Journal of Archaeology 12.1, 159–176, doi:10.57573/be-ja.12.159-176.
Станчу, И. 2015. Ранние славяне в румынской части Карпатского бассейна. В Рабинович, Р., Гавритухин, И. (ред.) Славяне на Дунае. Обретение родины (Stratum Plus 5. Archaeology and Cultural Anthropology). Санкт Петербург–Кишинев–Одесса Бухарест, 163–216.
Стойков, Р. 1961. Наименования на българските селища в турски документи от ориенталския отдел на НБВК за XV, XVI, XVII, XVIII век. Известия на Народната библиотека Васил Коларов за 1959 година I. София: Народна библиотека “Васил Коларов’’, 361–490.
Тотев, Т., Станилов, С. 1972. Граждански постройки на левия бряг на р. Тича в Преслав. Известия на Народния музей Шумен V, 56–76.
Христов, Ив., Иванова, М., Русева, Р. 1995. Проучвания на няколко археологически обекта във Васильовската планина. Поселищни проучвания 3–4, 7–29.
Цанков Ц., Недялкова, Л., Аладжова-Хрисчева, К., Хрисчев, Хр., Ангелова, Д. 1991. Геоложка карта на България. М 1:100 000. Картен лист Червен бряг. София: Комитет по геология.
Чангова, Й. 1969. Гражданска постройка в м. Селище в Преслав. Известия на Археологическия институт XXXI, 211–224.
Чолаков, И., Иванов, Г. 2020. Спасително археологическо проучване на обект от римската епоха при прохода Боаза (Обект № 4 по трасето на АМ „Хемус“). Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 923–927.
Чолаков, И., Иванов, Г. 2021. Спасително археологическо проучване на обект от римската епоха и ранното средновековие (Обект № 4, пътен възел „Боаза“, АМ „Хемус“). Археологически открития и разкопки през 2020 г. София, 950–954.
Шкорпил, К. 1905а. Домашний вид и промысел. Известия Русского Археологического института в Константинополе Х, 301–317.
Шкорпил, К. 1905б. Оружие. Известия Русского Археологического института в Константинополе Х, 318–321.
Altomare, A., Corriero, N., Cuocci, C., Falcicchio, A., Moliterni, A., Rizzi., R. 2015. QUALX2.0: A qualitative phase analysis software using the freely available database POW-COD. Journal of Applied Crystallography 48, 598–603; https://doi.org/10.1107/S1600576715002319.
Bârzu, L. 2010. Ein gepidisches Denkmal aus Siebenbürgen. Das Gräberfeld Nr. 3 von Bratei (bearbeitet von R. Harhoiu, mit Beiträgen von E. Zaharia und R. Harhoiu). Cluj–Napoca: Accent, 2010.
Bielenin, K. 2011. A new perspective on the ancient slag-pit blooomery smelting furnace. In: J. Hošek, H. Cleere, L. Mihok (eds) The Arcaeometallurgy of Iron. Recent Developments in Archaelogical and Scinetific Research. Prague: Helvetica & Tempora, s. r. o., 31–40.
Cosma, C. 2020. The military equipment of the 7th–8th century warriors from Transylvania. Cluj‑Napoca: Editura MEGA.
Czövek, А. 2010. Avar kori kohótelep Bátaszék határában. Wosinszky Mór Múzeum Évkönyve 32, 213–241.
Downs, R., Hall-Wallace, M. 2003. The American Mineralogist crystal structure database. American Mineralogist 88, 247–250.
Eisner, J. 1952. Devínska Nová Ves. Bratislava: Nakladateľstvo SAVU.
Gallina, Z. 2002. Avar kori kohótelep Kaposvár-Fészerlakon. Somogyi Múzeumok Közleményei 15, 75–85.
Gömöri, J. 2000. Az avar kori és Árpád-kori vaskohászat régészeti emlékei Pannoniában. Magyarország iparrégészeti lelőhelykatasztere I. Vasművesség. Sopron: Soproni Múzeum – MTA VEAB.
Gömöri, J. 2005. Archaeological remains of iron production sites in the Carpathian basin from the Avar-Onogur-Bolgar period. In Metallurgy in Southeast Europe from Ancient times till the end of 19th century. International Symposium September 26th – 30th, 2005, Sozopol, Bulgaria. Sofia: UMG, 131–137.
Gömöri, J., Török. 2002. B. Technical Examination of the Early Medieval Ferrous Metallurgical Finds from Hungarian Sites. In Jerem E., T, Biró K. (eds) Archaeometry 98, Proceedings of the 31st Symposium. British Archaeological Reports, International Series 1043.II. Oxford: Archaeopress, 375–381.
Gražulis, S., Daškevič, A., Merkys, A., Chateigner, D., Lutterotti, L., Quirós, M., Serebryanaya, N. R., Moeck, P., Downs, R.T., Le Bail, A. 2012. Crystallography Open Database (COD): An open-access collection of crystal structures and platform for world-wide collaboration. Nucleic Acids Research 40, 420–427; https://doi.org/10.1093/nar/gkr900.
Hayes, J. 1992. Excavations at Saraçhane in Istanbul 2. The Pottery. Princeton University Press.
Le Bail, A. 2005. Inorganic structure prediction with GRINSP. Journal of Applied Crystallography 38, 389–393; https://doi.org/10.1107/S0021889805002384.
Mehofer, M. 2010. Archäologische und technologische Untersuchungen zur Eisenverhüttung und Verarbeitung in der awarischen Siedlung von Zillingtal / Burgenland. In Herold, H. (ed.) Die awarische Siedlung von Zillingtal. Monographien des RGZM 80/2, Mainz: Römisch-Germanisches Zentralmuseum, 207–234.
Musteaţă, S. 2005. Populaţia spaţiului Pruto-Nestrean în secolele VIII–IX. Chişinău: Pontos.
Pleiner, R. 2000. Iron in Archaeology. The European Bloomery Smelters. Praha: Archeologický ústav AVČR.
Scott, B. 1990. Early Irish Ironworking. Belfast: Ulster Museum.
Shilegarska, E., Toleva, Ts., Petkov, P., Pophristova, A. 2020. Karst monitoring at Zlatna Panega quarry. Проблеми на географията 3, 145–156.
Stanciu, I. 2013. The Problem of the Earliest Slavs in Intra-Carpathian Romania (Transylvania and the North-West Vicinity). Slovenská Archeológia 61 (2), 323–270.
Szenthe, G., Gáll, E. 2021. A (Needle) Case in Point: Transformations in the Carpathian Basin During the Early Middle Ages (Late Avar Period, 8th–9th century AD). European Journal of Archaeology 24.3, 345–366.
Thiele, Á. 2010. Smelting experiments in the early medieval fajszi-type bloomery and the metallurgy of iron bloom. Periodica polytechnica. Mechanical Engineering 54.2, 99–104.
Török, B., Kovács, Á., Gallina, Zs. 2015. Iron metallurgy of the Pannonian Avars of the 7th–9th century based on excavations and material examinations. In Hauptmann, А., Modarressi-Tehrani, D. (eds) Der Anschnitt – Beiheft 26. Archaeometallurgy in Europe III. Proceedings of the 3rd International Conference Deutsches Bergbau-Museum Bochum June 29 – July 1. Bochum: Grafisches Centrum Cuno GmbH & Co. KG, 229–237.
Török, B., Gallina, Zs., Kovács, Á., Kristály, F. 2018. Early medieval iron bloomery centre at Zamárdi (Hungary). Complex archaeometrical examinations of the slags. Archeologické rozhledy LXX, 404–420.
Vida, T. 1999. Die awarenzeitliche Keramik I (6.–7. Jh.). Varia Archeologica Hungarica, VIII, Berlin–Budapest: Balassi Kiadó.
Vroom, J. 2005. Byzantine to modern pottery in the Aegean. Bijleveld: Parnassus Press.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
The authors retain full copyright on the articles or other publications.
All materials are published under the Creative Commons Attribution-Non Commercial-No Derivatives 4.0 International License, under which materials may be distributed or reproduced freely, provided the original is unchanged and is quoted correctly.
