Към въпроса за развитието на Сердика през римската и късноримската епохи

On the question of the development of Serdica during the Roman and the Late Roman period

Authors

  • Iliana Borisova-Katsarova Department of Archaeology, Faculty of History, Sofia University St. Kl. Ohridski, 15 Tsar Osvoboditel Blvd., 1504 Sofia https://orcid.org/0000-0003-1206-0919

DOI:

https://doi.org/10.57573/be-ja.11.205-229

Keywords:

Serdica, fortification, urban planning, late antiquity

Abstract

The study offers a new reading of the fortifications’ development and urban planning of the town of Serdica, made possible as a result of many years of archaeological research in the city and the accumulation of voluminous archaeological and historical material. The accepted hypotheses are summarized and analysed and an attempt is made to place them in the context of the Roman Empire development, the provinces of which Serdica belongs in different historical periods. The stages of contraction and expantion of the built-up urban area and the connection with the fortification structures are traced.

Downloads

Download data is not yet available.

References

Бобчев, С. 1943а. Материали за изучаване топографията, устройството и архитектурата на града (Материали за историята на София, ХІІ). София: Български Археологически институт.

Бобчев, С. 1943б. Храм на Сераписа в София. Известия на археологическия институт 14, 218–222.

Бобчев, С. 1964. Археологически разкопки в центъра на София през 1953–1954 г. в участъка на Централния универсален магазин и около него (участък ІІІ). В Герасимов, Т. (ред.) Сердика том 1. Археологически материали и проучвания. София: Българска академия на науките, 109–133.

Бобчев, С. 1989. Преглед на останките от Сердика, открити в течение на петдесет години. В Велков, В. (ред.) Сердика том 2. Археологически материали и проучвания. София: Българска Академия на Науките, 37–58.

Борисова-Кацарова, И., Горянова, С. 2015. Западна порта на Сердика. Археологически открития и разкопки за 2014. София, 508–511.

Борисова-Кацарова, И. под печат: Археологически щрихи към архитектурния пейзаж на Сердика – доклад, изнесен на Национална научна конференция „90 години Музеят на София“, 12-14 ноември 2018 г. Сердика – Средец – София 8, София (под печат).

Борисова-Кацарова, И., Станев, Ал. 2017. Западната порта на Сердика. Археологически открития и разкопки през 2016 г. София, 314–316.

Борисова-Кацарова, И., Тодорова, Н., Петрова, В. 2018. Археологическо проучване на мюсюлмански некропол и късноантични структури, ул. „Цветан Минков“ № 12, гр. София. Археологически открития и разкопки през 2017, София, 256–258.

Ботева, Д. 2012. Нумизматични данни за крепостната стена на Улпия Сердика при Марк Аврелий: въпроси и нови възможности? В Паунов, Е., Филипова, С. (ред.) HPAKΛEOYΣ ΣΩTHPOΣ ΘAΣIΩN, Изследвания в чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците му по случай неговата 60-годишнина, София: Фабер, 539–546.

Бояджиев, Ст. 1959. Принос към историята на крепостната стена на Сердика. Археология 1. 3-4, 35–45.

Бояджиев, Ст. 2002. Сердика. В Иванов, Р. (ред.). Римски и ранновизантийски градове в България. Т. І. София: Иврай, 125–180.

Бояджиев, Г., Трантеев, Б. 2012. Г. Спасително археологическо прочуване на обект „Метростанция 7 – II“ (Лъвов мост) – София. Археологически открития и разкопки през 2011, София, 311–313.

Величков, Ж. 2006. Amphitheatrum Serdicense. Амфитеатърът на Сердика. Археологически открития и разкопки през 2005, София, 187–191.

Величков, Ж. 2009. Театърът и амфитеатърът на Сердика. В: Н. Дюлгерова (ред.). София – 130 години столица на България. София, 51–62.

Величков, Ж. 2014. Спасителни Археологически разкопки в УПИ IX–11 от кв. 16, Зона Г-14, Център по плана на гр. София, ул. „Веслец“ № 13. Археологически открития и разкопки през 2013. София, 370–372.

Велков, В. 1959. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.). Проучвания и материали. София: Българска Академия на Науките.

Геров, Б. 1969. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. Ч. ІІІ. Годишник на Софийския университет. Факултет западни филологии LXII, 2, 119–247.

Герасимов, Т. 1943. Новооткрити паметници в София. Известия на археологическия институт 14, 256–262.

Добревски, С. 1934. Укрепяване на родината през вековете. София: Армейски военно-издателски фонд.

Динчев, В., Гатев, Й. 1999. Разкопките при археологическия музей в София. Археология 40. 3-4, 49–61.

Динчев, В. 2001. Класификация на късноантичните градове на Thracia и Daciа – модел и интерпретация. Годишник на Археологическия институт с музей I, 223–252.

Динчев, В. 2005. Късноантични обществени складове от Thracia и Dacia. In Стоянов, Т., Ангелова, С., Лозанов, И. (ред) Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 77–96.

Динчев, В. 2013. Северната крепост на Serdica (Serdica II). История и актуално състояние на проучванията. В В. Динчев (ред.) In honorem professoris Георги Кузманов (= Известия на Националния археологически институт. Т. XLI). София, 237–280.

Иванов, М. 2011. Обект „Метростанция 8-II“, гр. София, Античен период. Археологически открития и разкопки за 2010 г., София, 316–319.

Иванов, М. 2012а. Археологическо проучване през 2011 г. на обект „Метростанция 8-II“, гр. София, гр. София, Централен сектор, Античен период. Археологически открития и разкопки за 2010 г. София, 315–317.

Иванов, М. 2012б. Археологическо проучване на обект „Подлез под бул. „Княгиня Мария Луиза”, гр. София. Археологически открития и разкопки за 2010 г., София, 318–320.

Иванов, М. 2020. Сердика от Клавдий до Хадриан. (Разкопки и проучвания, 45), София: НАИМ-БАН, 2020.

Иванов, М. (под печат). Нови данни за късноримската фортификация на Сердика. Сердика – Средец – София, 8 (под печат).

Кацарова, В. 2005. Пауталия и нейната територия през I – VI век. Велико Търново: Фабер.

Кацарова, В. 2020. Античната сграда под северната половина на площад „Св. Неделя“, гр. София. В Кацарова, В., Петкова, К. (ред.) Археологическото наследство на пл. „Св. Неделя“, Каталози, том ХХ, София: НАИМ-БАН, 7-30.

Кирова, Н. 2005. Късноантичната баня в северното разширение на Сердика. Археология 46. 1-4, 41–55.

Кирова, Н. 2008. Късноантичната баня в Сердика (съдбата на един археологически паметник на културата. Сердика – Средец – София 4, 17–27.

Мешеков, Ю., Борисова-Кацарова, И. 2021 ( под печат). Структури от римската и късноантичната епохи от Сердика, ул. „Веслец“ № 15. Археологически открития и разкопки през 2020 г. София, под печат.

Николов, Д. 1965. Агуста Траяна – Верея (II – IV в.). Археология 3, 11–21.

Поборникова, Р. 1997. Спасителни археологически проучвания в София през 1993 – 1996 година. Сердика – Средец – София 3, 283–299.

Станев, Ал. 2018. Влиянието на варварските нашествия през IV и V в. върху историческата стратиграфия на църквата „Св. София” в София. Сердика – Средец – София 7, 481–493.

Станев, Ал., Стоянова, П. 2015. Спасителни разкопки на обект „Лъвов мост – транспортен възел“. Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 511–514.

Станев, Ал., Борисова-Кацарова, И. 2020. Археологически структури от Късната античност и Османския период на ул. „Георг Вашингтон“ № 27, София. Археологически открития и разкопки през 2019 г. т. 2, София 763–766.

Станев, Борисова-Кацарова 2021 (под печат). Археологически структури от римската и късноантичната епохи на ул. „Георг Вашингтон“ № 27, София. Археологически открития и разкопки през 2020 г. София 2021, под печат.

Станев, Ал., Николова, Е. 2019. Спасително археологическо проучване на ул. „Граф Игнатиев“, гр. София. Археологически открития и разкопки през 2018 г., София, 285–287.

Станчева, М. 1975. М. Станчева. Втори надпис за крепостната стена на Сердика. Археология 17, 3, 30-35.

Станчева, М., К. Рогева, Ст. Медарова, Ст. Станилов, Ю. Фърков. 1976. Разкопки в Сердика. Археологически открития и разкопки през 1975. Смолян, 46–47.

Станчева, М. 2009. София от древността до нови времена. София: Нов Български Университет.

Стоянова, П. 2018. Участък от крепостната стена на Сердика. Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 259–261.

Стоянова, П. 2019. Участък от крепостната стена на Сердика. Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 282–285.

Стоянова, П. 2020. Участък от северната крепостна стена на антична Сердика. Археологически открития и разкопки през 2019 г. т. 2, София, 758–762.

Топалилов, И. 2012. Римският Филипопол. Том 1. Топография, градоустройство и архитектура. Велико Търново: Фабер.

Чолакова, А. 2020. Обработка на метали в Сердика – преглед на данните от проучванията на площад „Св. Неделя“ (сезони 2015-2018). В В. Кацарова, К. Петкова (ред.) Археологическото наследство на пл. „Св. Неделя“, Каталози, том ХХ, София: НАИМ-БАН, 135–146.

Шалганов, К. 2008. Нови данни за укрепителната система на римския град Сердика. Сердика – Средец – София 4, 9–16.

Шалганов, К., Кирова, Н. 2010. Археологическото наследство на София – проучване, състояние, проблеми и перспективи. Сердика – Средец – София 5, 20–45.

Шалганов, К., Козарев, Н. 2012. Проучвания на терена на пл. „Независимост“ (Ларгото), София. Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, 313–315.

Borisova-Katsarova, I. 2015. A Newfound Late Roman Mosaic from Serdica. In Rakocija, M. (ed.) Ниш и Византија XIII. Ниш: НКЦ, 151–160.

Boteva, D., Milcheva, R. 2018. An Attempt at Enriching the Information on the Fortification of Colonia Flavia Pacis Deultensium. Bulletin of the National Archaeological Institute, XLIV, 2018 (Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities” Plovdiv). Sofia, 77–84.

Cleary, S. 2020. Urban defences in late Roman Gaul: civic monuments or state installations. In: Intagliata, E. E., Barker, S. J., Courault, Chr. (eds) City Walls In Late Antiquity. An Empire-Wide Perspective. Oxford & Philadelphia: Oxbow books, 27–50.

Courault, Chr. 2020. A statement on the late antique city walls of Córdoba. In Intagliata, E. E., Barker, S. J., Courault, Chr. (eds) City Walls In Late Antiquity. An Empire-Wide Perspective. Oxford & Philadelphiа: Oxbow books, 109–116.

Crow, J. 2020. Power and glory: ceremonial gates in Constantinople and the Balkans: prototypes and legacy. In Intagliata, E. E., Barker, S. J., Courault, Chr. (eds) City Walls In Late Antiquity. An Empire-Wide Perspective., Oxbow books, Oxford & Philadelphia, 65–76.

Dalyanci-Berns, A. 2020. An exceptional city wall? Re-thinking the fortifications of Nicaea in an empire-wide context. In Intagliata, E. E., Barker, S. J., Courault, Chr. (eds) City Walls In Late Antiquity. An Empire-Wide Perspective. Oxford & Philadelphia: Oxbow books, 77–86.

Ivanov, M. 2016. Two Early Christian basilicas in Serdica. New archaeological data. In Brandt, O., Castiglia, G. (eds) Acta XVI Congressus internationalis archaeologiae Christianae. Roma: Pontificio Istituto di Archeologia Cristiana393–404.

Ivanov, M. 2021. From timber to fortification. Developement of Serdica from Claudius to Marcus Aurelius. In M. Raycheva, M. Steskal (eds) Roman provincial capitals under transition. Proceedings of the international conference held in Plovdiv 04-07.11.2019. Sonderschriften des ÖAI, 61, Wien, 2021 (in print).

Kirilov, Ch. 2007. The reduction of the fortified city area in late antiquity: some reflections on the end of the “antique city” in the lands of the Eastern Roman Empire. In Henning, J. (ed.) Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium / Millennium-Studien / Millennium Studies Volume 2, Berlin/New York: De Gruyter ,3–24.

Kirova, N. 2012. Serdica / Serdika. In R. Ivanov (ed.) Roman Cities in Bulgaria, Sofia: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 199–260.

Fernández-Ochoa, C., Morillo, A. 2020. Late Roman city walls in Hispania: a reappraisal. In Intagliata, E. E., Barker, S. J., Courault, Chr. (eds) City Walls In Late Antiquity. An Empire-Wide Perspective. Oxford & Philadelphia: Oxbow books, 11–20.

Rizos, E. 2011. The late-antique walls of Thessalonica and their place in the development of eastern military architecture. Journal of Roman Archaeology 24(1), 450–468.

IGBulg V. = Mihailov, G. 1997. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae.Vol.V. Inscriptiones novae, addenda et corrigenda. Serdicae: Riva.

Downloads

Published

2021-12-20

How to Cite

Borisova-Katsarova, I. (2021) “Към въпроса за развитието на Сердика през римската и късноримската епохи: On the question of the development of Serdica during the Roman and the Late Roman period”, Bulgarian e-Journal of Archaeology | Българско е-Списание за Археология, 11(2), pp. 205–229. doi: 10.57573/be-ja.11.205-229.

Issue

Section

Papers