Предварителни резултати на „Балканския Палео Проект”: свиделства за човешка дейност на „прага“ на Европа през късния плейстоцен

Стефанка Иванова, Мария Гюрова, Николай Спасов, Васил Попов, Жана Македонска, Цанко Цанков, Дейвид Страйт

Статията представя предварителните резултати на „Балканския Палео Проект (БПП)”. Проектът има две дългосрочни научни цели насочени към биогеографияга и поведенческата екология на хоминините. Първо, проектът се стреми да разшири данните, които биха могли да се използват за проверка на хипотезите за разпространението на фауна и хоминини към и извън Европа през плейстоцена като специално внимание се обръща на възможността това разпространение да е свързано, или респектиктивно да не е свързано, с ледниковите цикли. Втората цел на проекта е събирането на данни, с които да се подложи на проверка хипотезата за адаптацията на ранните човешки популации към Евразийските екосистеми и по-специално, приспособяването на техните технологии, анатомични характеристики и поведение към местния климат и разнообразието от плячка versus хищници. Тези научни цели са постижими само с идентифицирането и проучването на широк спектър от археологически и палеонтологически обекти, отнасящи се към плейстоцена на Балканския полуостров. В рамките на тази научна програма БПП проведе проучвания (издирвания) и разкопки на различни места в Бьлгария, чиито резултати са представени в настоящата статия. Те включват разкопките на скалния навес Арката и свързаните с него пещери, намиращи се над река Арда в близост до с. Орешари (община Крумовград), проучванията в пещерите Малка и Голяма Леярна в Странджа близо до с. Младежко и известния палеонтологически обект Мечата дупка край с. Стоилово (община Малко Търново). Тази научна дейност разшири познанията ни относно екологическите условия в един потенциално важен пьт на придвижване на най-ранните представители на човешкия род към и от Европа и регистрира за прьв пьт присьствието на човешка популация през плейстоцена в югоизточна България.