Палео-екологична среда през късноледниковия период на Балканите и възможностите, които тя предлага – отсъстват ли хората от ‘Райската градина’?

Еника Модьори, Бисерка Гайдарска, Пол Петит, Джон Чапман

Долната част на поленовата колонка взета от езерото до Дипсизката селищна могила (известна като селищна могила Езеро) в Горнотракийската низина в България обхваща периода 15 500–11 000 cal BP (Гренландски ледников период G1-1C-1E). Наличието на растителни макрофосили, както и на поленов прашец в тази част на колонката са сигурен индикатор, че растителната покривка в този период се е състояла от храсти, дървета и богата влаголюбива флора, а не както се смята сега – от предимно обезлесена тревисто-степна растителност. Археологически, етнографски и етно-исторически изследвания на над 70 растителни вида показват, че 20 вида имат документирана употреба като храна, 13 като лечебни средства и 14 вида са се употребявали както за препитание, така и за лечение. Нещо повече, няколко вида са били използвани или присъстват в синхронни обекти в югозападна Германия и пещерата Франхти в Гърция. Статията защитава предположението, че към финала на късния палеолит обществата в Горнотракийската низина биха могли да се възползват от такъв богат запас на хранителни и лечебни растения. В същото време са налице редица причини – дали тафономични, дали научно-изследователски или пък педагогични – които обясняват липсата на археологически обекти от финала на късния палеолит в Горнотракийската низина.