Нови данни за керамичното производството през 9-ти – 10-ти век в Плиска (столица на Първата българска държава)

Валери Григоров, Янко Димитров

В първата част на доклада, изнесен на международна конференция в гр. Дуе (Франция), бяха представени два големи керамични комплекса. Те са открити при проучване на т.нар. „тайни ходници” в Плиска. През 1979 г. при разкопки на опожарения таен ходник, в близост до „Крумовия дворец” са открити 36 съда (обр. 1). Най-многобройната група са стомни (обр. 1. 2–27), изработени на крачно грънчарско колело от добре пречистена глина. Втората група се състои от „чайници” (обр. 1. 28–36), изработени на крачно грънчарско колело от добре пречистена глина. Керамичният комплекс се датира в началото на 9 в., а опожаряването на тайния ходник обикновено се свързва с превземането на Плиска при похода на Никифор I Геник в 811 г.

Вторият керамичен комплекс е открит през 2006 г. при проучване трасето на най-късния ходник. Съдовете са депонирани в яма, вкопана в разрушения ходник. Възстановени са 33 стомни и части от още 20 стомни (общо 53) (обр. 2). Според технологичните характеристики (видът на глината и използването на бързо или бавно грънчарско колело), стомните могат да бъдат разделени в три групи. На повечето от съдовете са врязани различни знаци, като най-често срещания знак е гръцката буква ипсилон с две успоредни хасти “IYI”. Стратиграфската информация за ходника, както и типологичните характеристики на стомните определят датирането на керамичния комплекс около третата четвърт на 9 в.

Втората част на статията представя грънчарска пещ, която е открита при разкопки в югоизточната част на т.нар. Вътрешен град на Плиска (обр. 3). Пещта е двукамерна, с овална форма. Запазена е долната част от камерата за изпичане на глинените съдове (обр. 5). От юг на пещта, разположени в редица, са разкрити 3 големи ями с овална форма (обр. 7, 10, 11). Във функционална връзка с пещта са двете по-близки до нея т. нар. „предпещни” ями, които имат диаметър 1,50 – 1,80 м. Пещта, както и двете свързани с нея предпещни ями, са разкрити под хоризонт с жилища-полуземлянки, който според монети и керамика се датира около и след средата на ХІ в. (обр. 3, обр. 12 – структурите оцветени в лилаво).

От първата и втора предпещни ями произхождат три цялостно възстановени глинени съда (обр. 13, 14, 15.A-B), които притежават белези характерни за края на Х и по-скоро за началото на ХІ в. Заедно с тях, в запълването на ямите, са открити две монети – византийски анонимни фолиси от клас А-2 (976–1030/ 35 г.), които са попаднали там след изоставянето на пещта, следователно са terminus ante quem за нейното функциониране.

По класификацията на Василена Петрова от 2005 г., представената тук пещ се отнася към тип ІІ ”двукамерна кръгла пещ за изпичане на битова керамика”, подтип 4/ 5, варианти 1/ 3, и има конструктивно сходство с кръгли двукамерни пещи от територията на ранносредновековна България, които се датират в VІІІ–ІХ в., ІХ–Х в., а също в Х–ХІ в. (обр. 14 – отбелязаните с червено).

Най-близка по устройство на плисковската пещ е пещта от Пъкуйул луй Соаре, датирана в първата половина на ХІ в. от Силвия Бараски, а след нея е предатирана от В. Петрова, в границите на Х в. Във втората половина на Х в. трябва да се датира и пещта от Плиска, която се синхронизира с жилищата-полуземлянки от по-ранния етап на следстоличния период в сектора покрай източната крепостна стена (обр. 12 – структурите оцветени в светлосиньо).