Петро-археологически изследвания на неолита и халколита на Сърбия – история и състояние на проучванията

Вера Богосавлиевич-Петрович, Йелена Маркович

Неолитните и енеолитните обекти в Сърби я са широко разпространени и се намират главно върху стари речни тераси или в низините в централната част на страната. Един от подходите в проучването на живота през неолита в тези земи е петрографското изследване на каменните артефакти. Развитието на този тип изследвания в Сърбия е бавно и изостава от европейските тенденции преди всичко поради дълбоко вкоренения културно-исторически подход. Първата крачка във въвеждането на петрологията, макар и изолирана, е предприета от М. Васич в първите десетилетия на ХХ век, когато е направен опит да се обясни материал от неолитното селище Винча-Бело Бърдо в сътрудничество с петролози.

Следващата фаза в развитието на петрографски изследвания е белязана със системните проучвания на обекти като Дивостин, Гомолава, Селевац, Гривац и Винча през 80-те години на миналия век и с анализа на артефакти от територията на Белград, които постигат определени резултати в идентификацията на каменните суровини. Списъкът от използвани материали се оказва многоброен и хетерогенен. За съжаление, номенклатурите на отделните обекти са различни и на практика представляват паралелни системи, които не могат да се корелират. На този етап, локализацията на източниците на суровини остава само на хипотетично ниво. В последните две десетилетия някои проучватели в Сърбия полагат неимоверни усилия да включат петрографските изследвания като системна част от организацията на археологически разкопки и анализа на намерените материали (Дивле Поле-Ратина, Винча-Бело Бърдо, Църквине-Мали Борак и няколко обекта от културата Старчево). В същото време те подчертават необходимостта да се проучват геоложките депозити с цел идентификация на източниците на каменни суровини, като по този начин би станала възможна преоценката на много от съществуващите теории.

Проектът ‘Tuma?enje, poreklo i distribucija kamenih sirovina sa neolitskih i eneolitskih lokaliteta centralnog Balkana’/‘Интерпретация, произход и разпространение на каменните суровини от неолитни и енеолитни обекти на Централните Балкани’ създаде първата систематизация на предишни архео-петрографски проучвания и очерта рамката и параметрите на бъдещите изследвания. Свързването на артефактите и тяхната петрографска идентификация със зоната на експлоатация и разпространение създава необходимите предпоставки за изучаването на циркулацията на каменни суровини. Показателен пример е устойчивият тип на ретуширана пластина с успоредни краища (retouched blade with parallel edges), която се среща направена от бял опал или органогеничен бял кремък или силициран варовик (white opal or organogenic white-colored flint or of silicified limestone) в зависимост от територията– от Плочник през Дивле Поле и обектите в Централна Сърбия – Дивостин и Гривац – до Беловоде и Източна Сърбия. Целта е също различните скали да бъдат третирани като археологически материал с включването им в база от данни на геоложки и археологически контексти.

Повечето от неолитните и енеолитни обекти би трябвало да участвуват в един такъв процес на изучаване и като резултат биха могли да се определят нивата на индивидуални и на организирани отношения в селищната мрежа. Локализацията на местата, където се добиват каменни суровини би спомогнало да се дефинира ролята на населението в контакта му с природата.