Консервация на акротерий от terracotta от неизвестен храм в Егейска Тракия

Севдалина Нейкова

В постоянната експозиция на Националния археологически музей в София е изложена статуя от terracotta, с датировка V в.пр.Хр., произхождаща от неизвестен храм в Егейска Тракия (обр. 1 и 2). Статуята вероятно изобразява богинята Артемида и представлява акротерий – скулптурна декорация, поставяна в ъглите или на върха на фронтона на сгради, построени в антични ордери. Произведението е открито по време на Първата Световна Война, при изкопи за военни окопи в близост до брега на Егейско море, източно от селището Тузла. Възможно е статуята да произхожда от античния град Dicaea, идентифициран в близост до района, в който е открита статуята.

Некомпетентните реставрационни намеси извършени върху акротерия в миналото и последствията от тях наложиха провеждането на консервация, извършена в лабораторията за анализи, консервация и реставрация (ЛАКР) на Националния археологически музей. Фигурата бе покрита с повърхностни замърсявания, почвени отложения и солни налепи, останали неотстранени по време на предшестващите реставрационни намеси. Реконструираните липсващи части от фигурата бяха изпълнени от различни материали. Върху тях бе нанесена ярко розова боя, която покриваше и обширни участъци от оригиналната повърхност на статуята. Отделните части от тялото на богинята бяха свързани посредством силно корозирала желязна арматура. Върху стъпалата и постамента на фигурата се наблюдаваха гипсови напластявания, целящи стабилизиране на долната част на произведението.

След отстраняване на повърхностните замърсявания, депозираната в гънките на косата и дрехата пръст и наслоеният върху оригинални участъци гипс, по повърхността на произведението се разкриха остатъци от бяла боя. Практиката за оцветяване в бяло на фигури от terracotta е била прилагана често в Античността с цел имитация на мраморна повърхност. Химичният състав на бялата боя беше изследван от С. Нейкова посредством Рентгено-флуоресцентна спектрометрия (XRF). Анализите идентифицираха използвания пигмент като каолин.

Консервационната намеса включваше укрепване на повърхността на статуята и стабилизиране на връзката между отделните части на фигурата. След обработка на старите възстановки с цел приближаване на фактурата им до тази на оригиналната повърхност, се извърши цветова реинтеграция на възстановените участъци в техника tratteggio.