По-ранни ли са новите AMS дати за варненския халколитен некропол?

Таня Джанфезова

Въпросът е поставен поради наличните сравнения между предходни хронологически рамки и по-късни AMS резултати. Като конкретен пример е разгледан халколитният некропол до Варна, според чието датиране някои автори предлагат промени в хронологията за източната част от Балканите. Новите дати за некропола представляват AMS резултати от изследване на костен материал, които са сравнени с хронологически схеми, основани на „конвенционалното“ изследване на дървесни и растителни видове: това са и двата основни подхода, разгледани в статията. Вниманието е насочено именно към проблемите по определянето на времеви обхват въз основа на конвенционални и AMS радиовъглеродни дати, а не върху сравняването на единични абсолютни стойности за обекти от района.

Тъй като радиовъглеродното датиране е сложен процес, зависещ от много фактори, тук подробно са разгледани условията, които обуславят качеството на резултатите. Съобразно основните компоненти на този процес, работата се състои от три дяла. Те включват характеристики на обекта (І), специфики на радиовъглеродното датиране (ІІ) и дискусия (ІІІ). Основната част от изложението разглежда възприети подходи за анализ по „конвенциалния метод“ (ІІ А) и надеждността на интерпретацията на резултати от AMS датиране (ІІ В).

Във въведението са посочени целите на работата, уточнени са и основните въпроси, според които е организирана информацията. В първата част (І) накратко е представен обектът – неговото значение и възгледите за предполагаемата му хронологическа позиция. Отбелязани са географските особености на района и местоположението на некропола. Наред с основни археологически характеристики са засегнати въпроси относно култура Варна (обр.1).

Във втората част, която е съществена за работата, са разгледани накратко установени подходи за анализ на радиовъглеродни дати от България (ІІ А), както и принципи за използване на резултати от AMS датиране (ІІ В). Коментирани са важни фактори, които влияят на качеството на резултатите, а също и данни, които до момента не са разглеждани критично. Посочени са особености, свързани с характеристиката на датираните материали. Поради обема на работата някои фактори, необходими за установяването на точни резултати, са само споменати.

По отношение на резултатите от „конвенционалното“ датиране (ІІ А) са посочени някои възприети от специалисти периоди на колебания на концентрацията на въглерод в атмосферата. Те са предложени от цитираните автори за времето на почти всички халколитни периоди (средата и втората половина на ранния халколит, началото на средния халколит и неговата втора половина, и началото на късния халколит). Отбелязано е, че възгледът за наличие на аномалии и средносрочни вариации е в основата на досегашната работа с 14С дати, получени вследствие на анализирани растителни видове. Поради тези аномалии досегашните хронологически граници са предложени условно и са съпроводени с редица уточнения. Приложен е и конкретен пример за стойностите на датите от селищни могили и техните вариации (табл. 1). Коментирани са фактори, свързани предимно с дървения материал, които могат да повлияят на резултатите от пробите. Също така е обърнато внимание на характеристиките на събирани за датиране материали. Проблеми относно прилагането на калибрация и използвани калибрационни криви също са посочени като аспекти, които заслужават внимание. Отбелязани са особености, свързани с т.нар. интерполация, поради която все още има някои неясноти между привържениците на коментираните два различни подхода. Посочено е, че за да бъдат безспорно доказани предположените аномалии, са необходими допълнителни данни, които биха спомогнали за изясняване на позицията относно калибрираните стойности.

Във връзка с AMS датирането (ІІ В) са отбелязани както основни резултати относно датирането на некропола, така и редица проблеми. Те са обусловени от прилагането на новата техника, спецификите на костта като материал за датиране и условности, свързани с начина на живот и хранене на населението. Специално внимание е обърнато на резервоарния ефект, който може да се отрази в нереални стойности за времето, отминало от смъртта на индивида. Варненският некропол е разгледан дори като по-сложен пример, тъй като е разположен в близост до Черно море, но същевременно – и до сладководни източници (обр. 2). Когато се вземат предвид също така особености на палеосредата, морското равнище, солеността на водите и възможността да са използвани морски храни, речни риби или такива, които обитават и сладки, и солени водни пространства, се изяснява необходимостта от специални изследвания, които да подкрепят или отхвърлят влиянието на този фактор. Допълнителни коментари са включени също по въпроса за установяването и силата на подобен сигнал при различни обстоятелства и в различно време. Посочен е проблемът за степента на проученост на района (от гледна точка на изследването на палеодиетата) и липсата на ‘репери’, указващи очакваните местни стойности, характерни за преобладаващи типове хранене. Споменати са и фактори като екологичната обстановка в района, агресивността на почвите и детайли от стратиграфските наблюдения (табл. 4). Разглеждането на въпроса е придружено с представяне на основните статистически подходи, залегнали в обработването на AMS данни. Програмата, използвана за ‘серията’ от дати включва ползване на стойностите според границите на тяхната най-голяма вероятност. В съвременните изследвания този подход е установен като норма за постигане на достоверни резултати, разгледани в рамките на общите хронологически граници за даден обект, период или дори съоръжение. Обяснено е приложението на теоремата, (която е в основата на метода), за археологически цели и конкретно – за радиовъглеродно датиране (табл. 5). Подчертано е значението на качеството на археологическите данни, което пряко влияе и върху резултатите от прилагането на статистически обработени серии от дати. Обърнато е внимание на модела, използван в конкретния случай, както и на основните статистически подходи, чрез които се извършва проверка на изработените модели. Допълнително са споменати и проблеми, свързани с ключовите компоненти при подобна практика. Накратко са посочени AMS дати от други халколитни обекти, които обаче на този етап не могат да спомогнат за изясняване на въпроса.

В третата част (ІІІ) са изброени проблемите свързани с хронологията на некропола. Според основните въпроси, зададени във въведението, те касаят: (а) обекта и изследваните материали, (б) подходите за извеждане на резултати и (в) интерпретацията на данните. Отбелязани са някои несъответствия при сравнението между новите резултати и по-рано определените, условни хронологически граници. Подчертани са двете основни отличаващи се тенденции: 1) становището за локална аномалия на Балканския полуостров, поради която радиовъглеродните дати за някои периоди не могат да се използват като достоверен източник, и 2) задължителното калибриране и приложение на статистически модели за получаване на съгласувани помежду си стойности.

Според изложените наблюдения, в третата част от работата е посочено, че използването на данните при приложението и на двата подхода се нуждае от прецизиране или ревизия. Новите дати са определени като безспорно важен и необходим етап от работата по определяне на хронологията на разглеждания период. Подчертани са обаче условности, които на този етап възпрепятстват безкритичното приемане на 19-те публикувани до момента AMS дати от Варна като стабилна основа за цялостно реорганизиране на хронологически схеми. За да бъдат утвърдени като сигурни дати, представящи възможно най-точно времевия отрязък, през който е използван разглежданият некропол, са необходими допълнителни данни. Те включват публикуване на всички дати, получени по този метод; представяне на повече сравнения между датирани животински и човешки кости; и провеждане на допълнителни изследвания, които да покажат дали резултатите не са повлияни от резервоарен ефект. От друга страна, предстоящата пълна публикация на некропола би позволила конкретното разглеждане на типовете находки спрямо предложеното датиране на някои от контекстите. То би спомогнало за изясняване на характеристиките на културата в района и връзките със съседните културни ареали.

Не на последно място е подчертана и необходимостта да се представят повече данни относно предположените аномалии, които да изяснят въпроса с локалното разглеждане на датите от източната част на Балканите. Това би позволило евентуалното приемане на предложените по-рано времеви рамки или убедителното преразглеждане на досегашната хронология. От изключителна важност за анализа на резултатите е определен комплексният подход и съчетаването на методи за датиране.

В заключение е препоръчано развитието на стратегия за датиране, което да бъде основано на изследване на качествени проби от обекти с надеждна стратиграфия, повече напластявания и детайлни наблюдения върху характеристиките на материалната култура.