Към праисторическите умения: експериментално пробиване и изготвяне на мъниста

Мария Гюрова, Клайв Бонсал, Брус Брадли, Елка Анастасова

Сред раннонеолитните археологически свидетелства на Балканите са известни две категории артефакти, които се отнасят към праисторическите умения и сръчности, и по-специално – към пробиването на различни материали.

Първата категория включва мъниста и други перфорирани декоративни и престижни изделия, изработени от кост, раковини, керамика и различни минерали. Втората категория обекти е съставена от инструменти/оръдия, включващи микро-пробои и свредели, които в основната си част са направени от кремъчни суровини. Тази статия представя експерименти по пробиване на различни материали и последващо оформяне на мъниста с оглед придобиване на практически познания за етапите на производствения процес. Бяха подготвени серии от микро-пробои, впоследствие използвани за ръчно и механично пробиване (с помощта на изготвен за целта и лесно използваем съставен свредeл – своеобразна дрелка). Опитите предоставиха съществена информация в няколко аспекта: относно употребата и ефикасността на различни кремъчни пробои/свредели и тяхното износване в процеса на утилизацията им; относно техниките на пробиване и на моделиране на мъниста.

В експеримента бяха използване различни материали (главно под формата на плочки с дебелина между 3 и 5 мм): минерали и скали, чиято твърдост по скалата на Мос варира от 3 (мрамор, варовик, калцит ) до 6.5 (амазонит, нефрит). В употреба влязоха и биоминерали: арагонит (2 вида раковини) и апатит (подготвени животински кости). В резултат бяха оформени 16 мъниста от 5 различни материала. Когнитивният аспект на този начален експеримент се свежда до възможността за по-адекватна интерпретация на праисторически кремъчни пробои и свредели, както и за по-адекватна оценка на изключителните познания и умения на древните майстори, изготвили сензационни образци на ювелирното дело.